Там, де звучеше песен,
 от Радост - искрен смях,
  Днес вие, изрод бесен,
   Мъчителен - безимен страх...

Душата - пеперуда изгорена,
 лежи - умира във прахта,
  отново, пак и пак ранена,
   разлага, слива със Скръбта.

А Болката е Тъмна Бездна...
 - Ужасна, Мъртва Празнота...
    По-плашеща от Мрака...
     - Огромна,Черна Грозота.

Там, дето тръпнещи тела,
 окъпани от Лунна светлина,
  се милваха - забравили света,
   сега Ридае ослепена Любовта...

В Душата ми е Болка...
 Агония - Жестока и Безмерна...
   В Душата ми е Бездна...
    - Безкрайна, Мъртва Празнота...