И гледаш го, зад ъгъла, бездомен,
подпрял се жалко, на една страна.
И, сякаш от съдбата си прогонен,
протяга пак трепереща ръка.
Парченце хляб, монета дребна,
зарадвала го би като дете.
С какво е допринесъл за живота си нереден?
Какви ли са неопростените му грехове?
Принуден да понася удари, жестока болка.
И повече животно, отколкото човек.
За него дом е всяка дупка малка,
асфалтът е за него мек дюшек. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.