IMPeDaNcE (Анелия Костова)
4 0
14 янв. 2009 г., 20:41

Бездомният 

  Поэзия » Философская
503 0 2

Очите на бездомния са пусти,
вглъбени във глада на всеки ден,
мирише на обречност и денонощие,
не помни щастие, а само светлосенки.


Яде бездомният трохите на съдбата си,
с ръце чертае диря за запомняне,
обича вятъра, защото е самотен,
а всеки сняг го прави споделен.


Така бездомният живее във очакване,
от Коледа на Коледа мечтае,
не иска дом, защото е бездомен,
а иска обич - обич да е цял.

© Анелия Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И тук!!!!
    Пак!!!
    Втората е от мен!!!
  • Ани, добре дошла.
    темата, по която пишеш е способна да разчувства и коравите мъже (образно казано). Хубаво би било да си поогледаш още малко творбата, особено наложително е за последната строфа. лично мнение
Предложения
: ??:??