Съдбата няма пръст от тук нататък.

Отива във графата "извинения". 

Живота дал е своя отпечатък  

на всеки без да дава обяснения. 

Но ние си научихме уроците. 

(Отдавна беше твърде наложително.) 

Не търсим хоризонта през прозореца, 

а в блясъка любовен на очите ни. 

Ще бъдем нарицателно за лудост. 

(Добре е, че сме лудите за цвят.) 

Изобщо мен не ме интересуват

графитените мисли на света. 

Прощавам за сърдечни престъпления. 

Умишлените - с Божият куршум! 

Душата ми с две-три стихотворения 

смирява се в красивия ти ум. 

И нищо, че виновно закъсняхме, 

раздавали безкрайно втори шанс, 

любовта ни ще е осми смъртен грях, 

не бихме ли я случили в романс. 

А аз ще се погрижа и без клетва, 

без думи, и без голи обещания. 

Ти, моля те, недей да ме "упрекваш", 

че теб ще те обичам с обожание! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

02.09.2023