БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО
В бащината родна къща
с две липи отпред,
често спомени ме връщат -
сбъркани, без ред.
Виждам детство подранило,
майчица добра,
бащиното лице мило,
галеща ръка.
Виждам дворчето с цветята,
старата асма,
лудите игри с децата,
с плач и веселба.
О, години, тъй далечни,
безгрижни, добри,
що останахте вий вечни
скъпи спомени?
© Анка Келешева Все права защищены
Защо си толкова далече?
Дали бе много подранило
или пък аз съм стара вече?
Ах, спомените ти чудесни
все още пълнят тишинага,
във твоите игри и песни
утеха търся за душата.
Къде остана , детство славно?
Защо при тебе все се връщам?
Животът свършва , а незнайно,
защо все тебе аз прегръщам.
Благодаря, Елена, за хубавия коментар.
Весели празници!