22 окт. 2009 г., 22:52

Безименна 

  Поэзия
454 0 3

Недей ми казва как се казваш –

не помня много имена!
Недей добър да се показваш –

не ни прилича любовта.

Аз искам диво да ми вземаш

дъха и силите сега,

на тласъци да ме превземаш,

да бъда с тебе във нощта.

Недей да шепнеш думи мили,

недей да искаш само мен –

вземи ти всичките ми сили,

а утре ще напусна твоя ден.

Не искам, казах, да се влюбваш!
Уви, не помня имена.

И само себе си погубваш,

безсмислено е – знай това.

Но утре тихо припомни си

за мен във празния си ден.

И знай, че ти обичан бил си

от някоя без име… да, от мен!

© Яна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??