щураче (любимка)
133 4008
10 сент. 2019 г., 09:15  

Безименна 

  Поэзия » Философская
1373 11 15

Ти имаш име. Аз пък съм безименна.

 

Не искам никой да ме помни.

Че спомен означава да съм минало,

запуснат храм с изстинали икони.

Желая да съм, като вятъра, 

не го запомнят, нито го познават,

но щом усетят полъха в косите си,

дори неживите се съживяват.

 

Ти имаш име. Аз пък съм безименна.

© любимка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Щураче, прекрасен е! Грабвам си го!
  • Харесах!
  • Както някои са забелязали От
    име има нужда само тленността
  • Ти имаш име. Аз пък съм безименна!!!
  • Безименна?Това също е име!
  • Това е думичката, да. По-късно ще редактирам. Както е казала една забележителна първа дама : великите умове обсъждат идеи Благодаря ви!
  • Прекрасно желание, Дарина - като любовта А тя се помни дълго... с полъха в косите. Поздрави!
  • Всичко си има цена, особено свободата. Много искрено и сладко.
  • Много хубаво, Дари, запомнящо се! Прииска ми се да го нарисувам надълго и нашироко...
  • И аз мислех да е полъха, но нали крилатият израз е "вятър в косите" си викам айде да има препратка
    А може да е и - но щом задуха вятър под полите ни ха-ха
  • Страхотно е, безименна...
  • Но щом усетят полъха в косите си...
  • Хайдеее... Отнасяш ме към теориите на Георгий Гачев за Небето-Баща и Земята-Майка...
  • Земята ражда наименования, а небето - съдържания
  • Хубаво...
    И защо нямаш име? Вече кръщават ураганите, пък и изобщо стихиите...
Предложения
: ??:??