Безименно

27 мая 2007 г., 10:31

Поэзия

838 0 1

Дъждът вали навън,
а аз сама съм.
Гърми небето,
всичко пак пречиства.
И идва пролет,
с нея любовта красива.
Но думите сега не стигат пак
да кажат всичко.
Обичах те
и всичко ти прощавах.
Лъжите, волностите,
гордостта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безименно

Искате да прочетете повече?

Предложения