18 авг. 2010 г., 21:44

Безименно 

  Поэзия » Философская
706 0 2
Разхвърлям мислите си по брега на самотата,
изострил поглед, стискайки юмруци.
Душата ми дихание изгаря
всяка секунда, всяка минута.
В пепелта крилата си намерих.
Измачкани, унили, променени.
Пресъхнал съм, бездънен, безметежен.
В мен няма надежди, нито копнежи.
Такъв съм -
обвивка на поругана чувствителност.
Такъв съм - самотник без мисия.
Нищо повече, но нищо по-малко! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Попова Все права защищены

Предложения
: ??:??