Безлунна нощ...злокобен сън...
Едва ли вече искам да заспивам...
Затуй стоя...и гледам в мрака вън...
И безвъзвратно,сигурно унивам...
Защо родих се беден,не в разкош...
Хармония все търся-не намирам...
Ох,зная че светът е грозен,лош...
Дали да спра да търся-ил не спирам...
И съмва се...избухва светлина...
Целувки праща слънцето свенливо...
Ах колко мразя,ненавиждам аз нощта...
?дали сърцето ми е само денем живо?
© Пенчо Пенчев Все права защищены