22 сент. 2005 г., 22:26

Безкрайните пътеки на живота 

  Поэзия
1081 0 1
По празни пътеки вървя и не спирам,
любовта отдавна покрита е с прах, но още боли!
Лутам се, падам и ставам, завивам,
а пътят зад мен някой бавно руши.

Не мога да спра и не искам да спирам!
Знам, че някой зад мен все тъй бързо върви.
Странни писма в бутилки намирам,
а някой ми казва примамливо СПРИ!

А ако спра знам, че това ще е края,
няма да бягам вече със боси крака.
Не ще усещам болка, но зная,
че без болка в живота не ще издържа.

Затова няма да спирам, а друг ще ме гони!
Навярно светът е устроен просто така.
Някои във водата забиват пирони,
а други лъвове хранят със гола ръка.

© Мариа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??