БЕЗКРАЙНОСТ
„Той бе поет”, навярно ще рекат,
но мен тогава няма да ме има.
Очите уморени ще заспят,
видели своята последна зима.
„Той бе добър”, жена ми ще рече.
„Той в стихове душата си раздава”.
А Дунав все така ще си тече,
водите му край Русе ще минават.
След мен е ясно, че ще има пак
красиви пролети, студени зими.
Светликът земен ще залязва в мрак - ...