Нощта е тиха,живите спят,
а счупените играчки във тъмното вървят.
Летят над безкрая изсъхнали листи
и разбиват се в рая над бреговете скалисти.

Искам да заспивам във твоята стая,
а ти да танцуваш за мен над безкрая.
А сега изправи се над мене-
единствено мое уникално растение.

Във моето кино ти си платното,
а аз ще съм филма и това е, защото
със своите погледи на парчета разби ме...
ще открадна луната за твоето име.