2 июл. 2015 г., 17:33

Безкрило ... 

  Поэзия
318 0 3

 

 

Облаци дъждовни

надвиснали над мен,

отдолу - локви

с мазутен тен.

Оглеждат се в тях

мазни силуети

обърнати обратно -

пируети в битието ...

Прескачам ги -

лъщят ми във очите -

и прекрачвам

към плочките измити ...

Мазното остава

по магистрали вити

към морето на душата -

чайките залитат

с мазута по крилата ...

Те, вълните, не прощават ...!

Облаци дъждовни

надвиснали над мен,

във времена лъжовни

на свят обезкрилен ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Септ, Мисана, Еличка! Топли поздрави от мен!
  • И аз харесах, Вал...
  • Оригинално виждане за реалността. Особено ми импонират редовете:

    "Облаци дъждовни
    надвиснали над мен,
    отдолу - локви
    с мазутен тен...
    Мазното остава
    по магистрали вити
    към морето на душата -
    чайките залитат
    с мазута по крилата ...
    Те, вълните, не прощават ...!
    Облаци дъждовни
    надвиснали над мен,
    във времена лъжовни
    на свят обезкрилен ..."

    Много ми хареса този твой фрагмент, Валентине! Най-високо го оценявам.
Предложения
: ??:??