Облаци дъждовни
надвиснали над мен,
отдолу - локви
с мазутен тен.
Оглеждат се в тях
мазни силуети
обърнати обратно -
пируети в битието ...
Прескачам ги -
лъщят ми във очите -
и прекрачвам
към плочките измити ...
Мазното остава
по магистрали вити
към морето на душата -
чайките залитат
с мазута по крилата ...
Те, вълните, не прощават ...!
Облаци дъждовни
надвиснали над мен,
във времена лъжовни
на свят обезкрилен ...
© Валентин Василев Все права защищены