Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
19 мая 2010 г., 13:02

Безлетежно 

  Поэзия » Любовная
625 0 13

От очите ми светли искри
отлетяха,
и от дланите
онзи мой парещ копнеж,
а летата ми
огненожарки изстинаха.
Вече нямам в сърцето
криле за летеж.
Колко много желаех
и колко много поисках
от  безсъници звездни
лазурен триптих,
да ми гали очите,
косите и дланите
с две думи по-цветни
и от най-чудния стих.
Та да мога звездите
за миг да достигам,
щом докоснеш
със устните мойто лице,
и на пръсти повдигната,
щом те целувам,
да отлитам
във мойто си бурно море.
Всички приливи тръгнаха
с отлива
към дълбокото,
тъмно на незнайното време.
Зная колко обичах
и  била съм обичана,
но безлетежна тази обич
може би в мене ще спре.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??