evotosh (Задгробник Евотош)
121 4
22 мар. 2011 г., 10:15

Безлично общество 

  Поэзия » Философская
682 0 2
"Безлично общество"

Без лица, зад маски скрити,
в дяволския кръг на своите лъжи,
лутаме се със сърца разбити -
куп покварени души.

Обезличени,
обезверени -
какво е истина не знаем, забравена е тя.
Обезличени,
обезверени -
егоизъм, безразличие, апатия, лъжа.

Богатство, алчност, власт и слава -
душите плачат в мрак и тъмнина,
сами направихме съдбата си такава,
а в тунела няма светлина.

На затвора без стени сме жертви ние -
затвор за мисли и мечти,
започва Злото в нас да вие,
от ярост черна да крещи.
Със пълен глас:

"Обезличени,
обезверени -
обречени да страдате, умирате сами!
Обезличени,
обезверени -
в ръцете ми навеки са ваште съдбини!"

*                                    *                                      *

Без души, във тъмнината скрити,
търсим истина сред хиляди лъжи,
бъдещето ни е в мрак обвито
и отчаяни до болка скланяме глави...

© Задгробник Евотош Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз смятам, че един немалък процент от хората са 'обезличени, обезверени'. Наистина, за лошите неща, които ни се случват, вина имаме първо ние, а после и останалите.
  • Толкова истина има в стиха ти! Поздрави за оригиналността и неповторимия стил!
Предложения
: ??:??