5 июл. 2011 г., 19:31

Безмечтание 

  Поэзия » Другая
478 0 3

Когато мечтите
една по една
отлетят -
семенца на глухарче -
разнасяйки
самота
и самодостатъчност,

а голата луковица
в ръка
става на ръбест камък,

това ще е краят
(само за мен).

Светът
продължава.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??