Слънцето огряло е сълзите ти,

А те са пълни със мечтите ти...!

И в тях със мъка се чете,

Че други му са обещани те!?

Тез бисерни очи красиви...

Мълвят ми нежно със тъга;

И думите така горчиви,сърцето мое,

Страшно много те ще наранят!

Аз виждам че и ти тъгуваш.

В очите ти го виждам аз... Сълзите твои,

                                     Тъжно ме обливат.

Тъй парещо ме галят те...

И в слънчевата утрин,

Сбогуваха се с мене те.

-Без дума да си кажем...!?

Пред тебе падам аз на колене;

Смирено тихо те оставям...;

С ридаещо по теб СЪРЦЕ.