Безмълвно сърцето спря
без твоята любов и топлина,
отиде си, далече отлетя,
половин човек съм, половин душа.
Но пак, Любов, се връщаш,
а от толкова обич почти изгоря,
в пепел лежат две сърца сега,
овъглям се, като до теб стоя.
Ах, как се радвам, че те нямам,
прости, че близо те допуснах,
душите ни събраха се в една,
ала сърцето заболя и те пуснах. ...