14 окт. 2007 г., 15:10

Безмълвно време 

  Поэзия
553 0 7

Капките безмълвно време отброяват.

Стрелки без време дърпат ни напред.

И слънчеви лъчи – луната те огряват,

наситен въздухът трепти навред.

 

Душата – тя предпазва ни от чувства,

а мисълта ни лъже я, като артист – изкуство,

дори любов целуваме със думи страстни,

очите лутат се омаяни, безвластни.

 

Оглеждаме се във безмълвно време.

Трептят и капките, от лунните лъчи.

Наситена любов ще нося като бреме,

Когато те целувам, ти... просто замълчи.

 

Безмълвно времето разкрива те пред мен.

Огряваш слънцето с целувка всеки ден.

И влюбените капещи целувки от очите

усетил съм дълбоконе в мечтите.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??