didislava (Дидислава)
125 1572
16 сент. 2006 г., 20:49

Безнадеждно 

  Поэзия
835 0 15

 

 

Промених се…Част от радостта

обгоря от срещи с грозотата

с лудостта

на суетата…

Безнадеждно…Няма шанс света…

Изродила се е любовта

сред калта

на пошлостта

и на лъжата…

Промениха ме очичките невръстни,

на детето изоставено в дома…

дето вкопчва ненаситни малки пръсти

ужасено от страха от самота…

Всички други думи са излишни…

Няма място за любов и егоизъм,

за надежди и емоции предишни,

край на онзи непресъхващ оптимизъм…

Край…

© Дидислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Трогателно е, Веси, дано и онова малко недорасло от недохранване дете си намери добри родители...Просто си мислех...човешкото племе понякога е много жестоко и егоистично, но ти си го разбрала много по-ясно от мен. Това стихотворение не се получи наистина, защото остават премълчани в него много неща, това не е всичко което исках да напиша, но няма смисъл, по-добре е да си изразходвам енергията в полза на такива дечица, макар и по малко, от сърце.
  • Диди...от години работя с деца сираци с увреждания.До болка ми е познат и живота им и чувствата им и любовта им...Радвам се за съпричастността ти!
    Ето едно стихо:Бях го пускала преди време тук
    ................................
    Аз съм Антон.В Дом за сираци
    израснах.Така е...
    Лоша съдба и тежка неволя.
    Баща си не знам.А майка ми..
    май е в затвора.
    На седемнайсет съм.Името ми
    сега е Анхел.Вече ..осиновен.
    Баща ми от Берн.Заможен..Банкер.
    А майка ми свири добре на пиано.
    От Добрич ме взели.Нямали син.
    Благодарен съм,а и много щастлив.
    Не плача самотен по ъглите
    и усмивки имам.Спрях да съм див.
    Тук имам всичко.Не е като там.
    За всеки празник...подарък.
    И пари..пари да си купувам шоколад,
    за който от малък все плачех.
    Събрал съм малка сума...
    Не харчех всички парички.
    Дума бях дал...Да ги изпратя на вас.
    Да ме помните! Чухте ли? Всички!
  • Гергана, докато бях при това дете, в болницата - да, после- не зная какво се е случило с него. Затова ми остава горчив спомен...Включвам се в организирана помощ на деца от други домове, доколкото мога. Имала съм куп твърде трудни моменти с децата си, много сериозни, повярвай, но не бих се отказала от тях за нищо на света. Това знам със сигурност!
  • хубав, замислящ стих, Диди.
  • Много хубаво и тъжно... Само искам да те попитам ти направи ли нещо за това дете?
  • Благодаря ви за хубавите думи Доли и Николинка...Анастас, безкрайно си прав. Може да се направят доста неща при добро желание, при това не само на празници, в определени дни.
  • Диди, разбираемо е настроението ти и е предадено чудесно. Желая ти да превърнеш натрупаната горчивина в лек за тази моментна безнадеждност. Изливането на емоцията в стих е първата крачка и ти си я направила. Съпричастността на читателите окуражава. Усмивката, макар и през сълзи - също помага.
  • Ние сме света...значи има шанс...
    Поздрав!
  • Веси, благодаря...
  • Браво!
    Хубав стих!
    Изпращам ти днес от моята надежда!
  • Благодаря все пак на всички ви!
  • Прав си, Вили, сигурно има изход и от това, но аз все още не го зная. Господ знае най-добре...Е, може би и Мая е права, не знам...Така го почувствах за момента и така го написах...От много време не търся оценки, нито пиша такива, просто споделям.
  • Не може да е "Край!"! Нали самата казваш - "Има изход от всичко!"
  • Тъжно е и много боли...,
    боли от тази невъзможност.
    Как света да се промени?
    Въпрос...и куп тревожност.

    Браво за идеята и позицията в стиха.

    Поздрав и усмивка.
  • Поздравления!
    Хареса ми стихът ти !
    "Промениха ме очичките невръстни,

    на детето изоставено в дома…

    дето вкопчва ненаситни малки пръсти

    ужасено от страха от самота…"


    "
Предложения
: ??:??