БЕЗНАДЕЖНОСТ 
                   
                       ОГНЕН ЗАЛЕЗ ПЛАХО СЕ РАЗГРЪЩА,
                       ПЛАМВА В УМОРЕНИТЕ КРИЛЕ, 
                       В ДУШАТА МИ СЕ ВЛИВА ВСЕМОГЪЩА
                       СЯНКА, ЧЕРНА, ДЕТО МЕ ПРОКЛЕ...

                     ............................................................................

                      ДНИТЕ МИ СЕ РОНЯТ КАТО ПЯСЪК.
                      В ЖИВОТА СИ УМИРАМ ВСЕКИ ДЕН.
                      ЗНАМ, НЕ ЩЕ ДОКОСНА ОНЗИ БЛЯСЪК.
                      ОТ ИЛЮЗИИ СЪМ ВЕЧЕ УМОРЕН.

                     
                     ОЧАКВАХ ТОЛКОВА НАДЕЖДИ...
                     В ПРИСТАНИЩЕТО, НАРЕЧЕНО ЖИВОТ
                     СЕГА СЕ СКИТАМ В БРЯГ ОТ БЕЗНАДЕЖНОСТ...
                     СЕГА СЪБИРАМ ОТЛОМКИ ОТ ЖИВОТ.
                                       
                                                        ДИМИТЪР ПАНАЙОТОВ