14 окт. 2007 г., 14:45

Безпаметен зов 

  Поэзия
554 0 3
                                     

Вали самотен тъжен дъжд,

попива влажно в мойто тяло

и с устрема към моя топъл, нежен мъж

танцувам аз - чувства, облечени в бяло.


Навън вали -

на капки пада върху мене самотата.

И в мен ръми -

с дъждовни устни ражда се тъгата.


Забивам пръсти,

разцепвайки на тънки ивици тъмата.

И в дните пусти

зова безпаметно теб и дъгата!...

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??