Безплодие

21 апр. 2019 г., 08:49

Поэзия

1003 2 3

Десет котлета вода

Донесох от чешмата,

Излях ги в герана –

Дано прихване.

Сухият геран погълна ги

И остана все така празен.

Малко му е, рекох си,

И кобилицата нарамих.

Всеки ден по десет котлета

Нося от селската чешма.

Пълня сухия геран с надежда,

Дано покълне в него водата.

Осемдесет и осем дни.

Изливам надежди и сълзи.

Той все празен си остава.

Празен като утробата ми.

Ритам котлето и рухвам,

Безсилна падам на земята.

Минаха осемдесет и осем дни.

Утробата ми празна остана.

Празна като сухия геран,

Който чешмата не може да оплоди.

Колкото и котлета вода да изливам.

Колкото и сълзи да проливам.

Спъвам се по напечения камък,

Преплитам крака под кобилицата.

Не спирам да преливам водата,

Не спира да я гълта геранът.

Минаха сто осемдесет и осем дни.

Не заченах нито аз, нито геранът.

Празнотата дори вече спря да боли.

Ръждяса котлето, утробата изгни.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-04-21T23:53:28+03:00

Сушата и безплодието вървят ръка за ръка. И в природата и в душите ни,та нали сме живата част от нея!
Звучи изповедно!
nevestulka (Ваня Накова)

2019-04-21T11:36:32+03:00

Много благодаря за милите думи! Понякога "крада" чужди емоции и се опитвам да ги скицирам в стихове. Радвам се, че са успели да докоснат някого
ВаняИ (Ваня Иванова)

2019-04-21T11:01:58+03:00

Не зная дали това е изповед, или съпричастие, но ме разплака! Невероятно силен, разтърсващ стих, поднесен по великолепен начин с много интелигентност и човещина! Браво!