Нареждаш парчетата хаос
във своята стая душевна.
Рисуваш със въглен на паус
леглото, в което ще легна.

Поставяш цветя и картини
по пътя, по който вървиш.
Аз бродирам нишки от рими,
които не ще подредиш.

Окачваш във рамки мечтите
и чувствата крехки крепиш.
На мен са ми тесни стените,
които ти сам ми градиш.

Събираш си спомени прашни,
там дето единствен стоиш,
нещастен от мислите страшни,
че мене не ще задържиш.

Очакваш ме вечер наивно,
как кротко до теб ще заспя,
да може, макар и пасивно,
в твоя ред да се подредя.