Макети на птици, които никога няма да полетят.

Напира буря и въжетата на хаоса са срязани.

Оптимизъм в черната утайка на кафето...

Животът изтича... Кръпка след кръпка.

Казано непоетично:

  Обграждаме се все повече с предмети и високотехнологични постижения, вместо да се радваме на природата, която унищожихме... почти...

  Над нас е надвиснала буря – икономическа, политическа, религиозна, емоционална, духовна...

  Но ние се тешим с прогнози всякакви как и този път ще оцелеем...

  Не живеем пълноценно живота си... Лепим парче по парче преживявания... И очакваме децата ни да бъдат послушни... И те почти се съгласяват с нас, крещейки: „Добре де, обещавам да не правя белите, които искам!”

  Без време случилите се неща сеят разочарования в отреденото ни време...

                                                                                               © Павлина Петрова