15 апр. 2012 г., 21:05
Живеехме почти щастливо,
всеки ден с нова цел,
в търсене на мир,
за разядените си от празнота животи,
внушавахме си идеали и любови,
с надеждата, че под циничните стени
имаме души на романтици,
но нямахме.
И всеки ден се чудехме
защо, вглеждайки се в тези, дето трябва да обичаме,
усещаме единствено умора.
И някъде дълбоко в нас ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация