Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока
в душата, приютила дрипав стих,
бе сянката ми трижди по-висока
от онзи дом, наужким що градих.
Над мен сърца ли залезът гореше?
Дори дима преглътнах без сълзи,
настъпих спомен – писна безутешен.
Извиках му: След мене не пълзи! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация