Ти видя моите сълзи,

отново изплакани за теб.

И стоеше отстрани -

мълчалив и студен.

Не посегна да ги спреш с ръка,

не каза нищо, за да ме утешиш.

Не те ли болеше да ме гледаш така -

от болка сломена, а ти безучастно да стоиш.

Но на теб ти е все едно

как се чувствам аз.

Да беше ме попитал защо -

тихо плача без глас.

Не остана ли в твоето сърце

искрица от любовта?

Капчица милост поне

или чувство за вина.

Ти вече не ме обичаш,

не ти пука за мен.

Сега си тъй безразличен,

а бях всичко за теб.

Да беше ме прегърнал поне -

тихо, макар без думи.

За тебе плачеше моето сърце,

а ти в миналото остави всичко помежду ни.