ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
13 июл. 2014 г., 20:02

Безразличие 

  Поэзия » Философская
1745 1 30

             Безразличие

 

 

За помен свещи и рождени дни,

за празници и мъка до забрава...

Свещта не пита за кого гори...

Безразлично бавно се стопява...

 

Снегът замита вълчите следи,

замита и следите на сърната...

Снегът не пита за кого вали,

а тихичко се стеле по земята...

 

Водата безразлична е дали

убежище на рибата дарява...

Но някой ден във същите води,

рибата на супа се сварява...

 

Кракът отместен червея спаси.

Тежък грях не сложих на душата…

С безразличие гадинката пълзи…

И чака да навиря петалата!

 

Безразлични са ми моите Сестри!...

Старостта ми хленчи пред вратата,

Самотата ще натиря вдън гори,

Смъртта все гладна е!... Горката...

 

Свещта ми с безразличие сълзи...

Майната на почест и на слава.

Прах със прах... И лоши със добри...

А после?... После нищо не остава...

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!
  • Вдъхновяващ, поздрави!
  • "Майната на почести и слава!" ДА.
  • успешно съм разконспириран, Боряна!!!
    това е една от любимите ми притчи!
    пожелавам ти прекрасен ден!
    нека минем на"ти", ако не те затруднява.
    като ми кажат Каспарян, правя асоциация с казармените години.
  • О, много силно и точно описание на живота! Такъв е и в изгрева, и в залеза...Поздравления и от мен!
  • "Снегът не пита за кого вали,
    а тихичко се стеле по земята..."
    !!!
  • Разплака ме, Аги...
    Ако знаеш само колко много липсваш тук...
    Няма да ти пиша суперлативи... знаеш какво мисля за Поезията ти....
    Искам да ти кажа, че такива стихове, като твоите, ме карат да живея и ме вдъхновяват... другото е просто бит...
    Зарадва ме много, да знаеш!!!
    Прегръдка от сърце!
  • Не е безразличие щом и изписано.
    Мъдрост е!
    Невероятно е!
  • Написаното остава.
  • Това, което ми харесва във вашата поезия, е че е наситена с реални образи и чувства, нещо, което е рядкост в съвременната поетична виталност. Моите почитания!
  • благодаря на всички, посетили страничката ми!
  • Мъдър си, приятелю! Тъжни заключения, но ме усмихна. Радвам се да те посетя!
  • Много тъга, мъдрост и истина! Поздрави и от мен!
  • Много ми дотежа този стих... знам, че е вярно, но ми се иска да не беше... Не можах да остана безразлична... Поздрав!
  • Привет вълчо,невероятен си....
  • Свещичката... От тортата до гроба
    пътечката ни жизнена чертае.
    Примигва пламъче. Тече животът.
    А после просто спира. И това е...

    Радвам с че си тук Аги.Допадна ми философията на стиха ти.
  • Поздрави и от мен,Агоп, оригинален елегичен стих, с философско послание!
  • благодаря на всички поспрели се при мене!
  • Хубаво, мъдро и философски издържано!Харесах и го оценявам!
    Поздрави и от мен!
  • Дълбоко замислящ стих,пропит от истини вселенски,но тъгата се измива със сълзи,макар и от свещи изплакани!Впечатляващо!Поздрав!
  • Много философия има тук, Агоп!

    Поздравявам те за силния стих!
  • Взирам се в полюшващото се пламъче на стиха ти и знам, че ръката, която го е запалила преди това е попила сълзите си. Аги, доброто и злото са за живите. В тишината след... е скръбта. Сърдечни поздрави!*
  • Много мъдро, Вълчо.
    И много поезия в него!
  • Поздравления и от мен, Аги!!
  • Не мога да остана безразлична при толкова силно стихотворение! С поздравления, Аги!
  • Само дето някой, който не е безразличен запалва свещта...
    Силно е!
  • Нямам думи!!!
  • времето е
    като онзи тежък сняг
    замитащ
    вълчите следи
    и следите на сърната...
    и кой ли може
    след това добро от зло
    да различи...
  • Радвам се да те видя отново тук, Агоп! Както винаги оригинален, силен, въздействащ! Аплодисменти!
  • Аги, така се радвам, че си тук! А за стихотворението какво да кажа... разстрел от упор!
Предложения
: ??:??