По шевовете на разпуканото време
задрямали са миналите стъпки...
Завързани каиши в остро стреме,
пречупват закърнелите прегръдки.
Смълчано диша режещият вятър,
прониквайки до кости, след раздяла.
В огнището - премрежено от болки,
изстива бавно скършената вяра.
Там няма дом за тежката умора,
където стихват сълзите-вдовици.
Номади по съдба, без дъх и полет,
безкрилни и раними бели птици. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация