Безсмислено е да говоря за любов,
ако за себе си, предълго жаля.
Напразно е да сричам благослов,
а „аза“ в мен да тлее неизгарящ.
Безсмислено е да шептя „обичам“,
а в малките минути да мълвя
послания, които ме завличат
далеч от мястото на свобода.
Безсмислено е да разкривам само
добрата си и милата страна.
Да се лея като песен от пиано,
а грозно във сърцето да дрънчи страха.
Безсмислено е да разкривам красота
отвън, ако в сърцето ми не е красиво.
Да ти говоря за победа над греха,
а в мен да пари още неговото жило.
Безсмислено е да те убеждавам,
че има друг, тъй чист, тъй нов живот
щом в дланите на Бог не се предавам,
за да ме изпълни с Истина, и със Любов.
Безсмислено е да говоря за любов,
ако за себе си, предълго жаля.
Напразно е да сричам благослов,
а „аза“ в мен да тлее неизгарящ.
© Мария Все права защищены