Но нима днес е деня?!
Нима днес ни разделя отново жестоката съдба?!
Тази мисъл ограби всичко в мен
и ти ли се чувстваш толкова опустошен?!
Нима днес за последно сме заедно?!
Не вярвам, че вече не сме едно!
Бедното ми сърце.
Ограби го жестоко!
Но с какво заслужих да скачаш от високо?!
С какво заслужих да рискувам, да рискуваш?!
Нима в живота си достатъчно не ти робувах?!
А влюбих се в тебе - истински, красиво,
мислех за възвишени неща и виждах цветно,
всичко пред мене бе живо!
Не си отивай!
Всяка нощ до мен заспивай!
Дай парче от любовта си, дари ме с нежността си!
Много ли искам?
Само нежност, малко топлина
и, вярвай, тогава ще е по-красив света!
Накарай ме да грея,
отново до болка да се смея!
А не състрадание да предизвиквам
и пред приятелите си все твоето име да извиквам!
Дали любовта ми е несподелена,
или искаш да съм наранена?!
Не виждам смисъл в тази, нашата игра!
Идваш и отново си отиваш!
Вдъхваш малко вяра на сърцето
и отново бягаш,
а то от мъка е обзето!
Вярваш ли в безсмъртието на нашата любов?!
Помогни ми да я докажа, не бъди суров!
© Пенка Лесидренска Все права защищены