Безсрамно щастлива

Яростна, неукротима, грешна
кръвта във вените кипи
щом моя поглед с твоя страстно срещна
главата ми замайва се, започва да бучи.

Сриват се измислени задръжки
и, макар срамуваща се после от това,
аз впивам устни във гърдите мъжки
и размиват ми се звук и цвят, и светлина.

С танца вихрен на езиците ни жадни
казваме си повече неща,
нашите души, за обич гладни,
не се нуждаят вече от слова.

Потни, диви, полудели,
горят ръцете ти, парят моята снага,

двама с теб, едно във друго вплели,

сме тяло, разум и душа.

После, бездиханна, в гърдите ти скрита
искам да остана вечно така -
само с твоите ръце покрита,
безсрамно щастлива млада жена.

(16.02.2010)
(Защото „ние”  е много повече от „аз”  и „ти”)