тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
6 июл. 2008 г., 07:01

Безсъници 

  Поэзия » Философская
624 0 10
Нашепват устните ми приказки
от бъдещето проектирани.
Очите ми са позив истински -
гмуркачи паметно невидими.
От синьо и море са стъкленици,
в тях сбрали моите безсъници.
Преместват и ме вписват другаде,
вменяват ми тоз свят невидим,
безцветен, евтин, прозаичен,
без дума, без език ритмичен,
и смесват ми реалност без илюзия -
несвойска почва за прелюдия...
По навик повече , отколкото по другост...
По ръб на равновесие ли или лудост?...

Емоции и случване, без сън обричам,
на бавни глътки тръпчиво отпивам...

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??