19 мар. 2016 г., 19:08
На страховете по тънките струни
мажорно самотата скрибуца.
Композира умело, не ноти,
а стихове - спънати, куци.
А душата, свита във вакуума
на абсолютното нямо безверие,
стене тихо, отново ранена
от абортирали, тежки съмнения.
От очите ѝ капят илюзии
и мисли - погребани грешници,
изгорени от неказани истини
във светлината на догарящи свещници. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация