БЕЗСЪНИЦИ

„И стиховете, дето пишем,

когато краднем от съня си...”

                        Никола Вапцаров

… животът е едно черпаче сол,

което няма как да стане захар,

на мен не ми е нужен ореол,

че черквицата да ми бъде стряха,

каил съм и на сухец вдън дори,

ако порой небето ми изпрати,

и моята звездица да гори

в дълбоките небесни необяти,

да се събудя, да напиша стих

за моите отминали Марии,

назаем дето взех, си го платих,

ведно със всички чужди вересии,

ужасно е – да се родиш поет! –

един обречен редник във пехота,

такъв живот живях, че занапред

ми трябват – да го пиша, три живота,

а Бог е стипца! – няма да даде,

или ще ги даде ужасно къси...

И аз ви пиша – от немай къде! –

когато нощем крадна от съня си.