Когато затихнат отвън гласовете
и стъпките спрат да разсичат покоя,
човекът, загледан как лампата свети,
отново остава със мислите свои!
Струи светлината през вестник прочетен.
И едрите думи замислено дремят.
А нейде оттатък светът още крета
със своите тежки житейски проблеми...
Човекът на нара, с ръце под главата,
отново е буден и сън не го хваща.
Той поглед е вперил отсреща в стената,
където хлебарка мустаци поклаща... ...