Ето я безсънната нощ поредна,
а обещавах всяка предишна да е последна...
Но чаках отново с надежда,
че тази нощ ще те срещна.
Самотна се вслушвам в тъмнината
и чакам почукване на вратата...

Времето в мен е прогноза позната,
а часовникът вече полунощ отбеляза.
Страхът във мен отново напира
и бързо ухо на вратата допирам.
Усещам парфюма ти, знам, че си близо...
чувам дори почукването тихо...

Ето я и очакваната моя сълза,
всичко се повтаря - чукаш на друга врата.
Мигновено всичко заглъхна,
часовникът спря, спря и в мене дъждът...
Сърцето ми не искаше вече да слуша!
След пороя в душата ми настана суша...

По коридора вече никой не вървеше...
Една стена от теб ме делеше
и едно момиче, което те прегръщаше.
От съседната стая ясно се чуваше
как страстно я целуваше.
А на мен компания ми правеха
сълзите, които безпощадно пареха
и очите във огън изгаряха...

Устните ми отново пресъхваха,
докато твоята целувка очакваха...

(а твоите устни на друга я даряваха...
нейните повече ли я заслужаваха?!...)

Ето я безсънната нощ поредна,
обещавам - тази ще е последна!