12 окт. 2008 г., 16:48

Безсънно 

  Поэзия » Другая
539 0 4

              БЕЗСЪННО

 

 

Светлинни сенки се преплитат -

рисуват образа на самота.

Безмълвни крясъци прелитат,

за да потънат пак във тишина.

Звездите смеят се безгласно -

Луната маха им с крила.

Изплува споменът неясно,

но бързо скрива се в нощта.

И в образ огледално гладък

се сливат радост и тъга -

животът ту горчив, ту сладък,

протегнал ти приятелска ръка...

© Мими Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви за милите думи
    За съжаление това пеенето не го умея - ама изобщо. Но за това пък душата ми пее Поздрав!
  • Чудесно е! Поздрав и от мен!
  • Благодаря ти, Мими!
    Прочетох стиха ти. Наистина е страхотен! Как съм го пропуснала...
    А къде са другите, защо и те го пропускат, заслужава си да се прочете!!!
    Благодаря ти за чудесния стих!!!
  • Страхотно!Поздрав!
Предложения
: ??:??