22 дек. 2019 г., 09:09
Безумно ми се спи, ала не мога...
И липсваш ми във сънища дори.
Обземат ме събудени тревоги –
не идваш и след падащи звезди.
Не мога да заспя. И май не искам.
Така поне Луната ме залъгва,
тъй както и вълкът по нея вие,
така и аз, че с теб не ще да бъда...
Причуват ми се морските вълни.
(Не знам, а може би наистина.)
И шепотът на нежния вечерен бриз,
погалил те на залез по косите... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация