nattalia (Наталия Иванова)
22 34
1 окт. 2008 г., 15:22

Безучастни 

  Поэзия » Гражданская
1211 1 6

Безлюден град, безлюдни булеварди

и стряскаща злокобна тишина,

останки от военни барикади

и задушаващият полъх на смъртта.

 

Разкъсани парчета от медали,

велики сгради станали на прах.

Безброй години еволюция предали,

за да постигнем безконечен крах.

 

Лица на хора изгубили надежда

и молещи за малко светлина

и там самотен просяк със табелка

"добре дошли във края на света".

 

Кошмарен сън... повтарям си с надежда,

ще мога някакси това да променя,

но сам човек света не пренарежда

и като всички си оставам пак в съня.

© Наталия Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ИМаш талантливо пероВсе така хубаво да пишешПоздрави
  • Чудесен и реален стих. Философски е, но дано има нужното въздействие за някои неща...
  • тъжно ми стана...за жалост...много истинско...
    харесах философията на този стих...с обич, Нааталия...
  • Чудесен стих!
    Браво, Наталия!
    Но всяка промяна започва от отделната личност.
    Ако всеки промени нищо мъничко в себе си към добро, то ще принудим и обстоятелствата да се променят!
    Прегръдка от мен!
  • Много хубаво казани истини, но...
    И сам воинът е воин. Стига да започне с промяна на самия себе си
  • първо тези "всички" трябва да бъдат събудени... и тогава може би кошмарът ще спре ... хубаво стихотворение поздрави
Предложения
: ??:??