16 янв. 2005 г., 14:11

Безумна любов 

  Поэзия
1642 0 6

Лед и огън...

Мрак и светлина.

Щастие и болка.

Звук и тишина.

Последен допир,

Умираща душа.

Едно сърце,

покрито с рани.

Едно лице

копнеещо за твойте длани...

А твоя смях

и ароматът ти...

Ах, как ме палят.

Изгарям като свещ,

топя се

от пламъка така горещ.

И макар да знам,

че ще си с друга

не мога да забравя...

...снощната възбуда.

Всичко между нас

е толкова фалшиво,

всичко е една лъжа.

Но сърцето

търси само твоите очи.

А от лъжите ли?

Не, не ме боли!

Всичко отминава,

даже спомен не остава.

Щом човек обича

дълго може да прощава.

Затуй съм с теб,

въпреки лъжите,

въпреки погубената младост.

Защото само ти...

Само ти ми носиш радост!

© Теодора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е добро!
  • направо прекрасно.. супер много ми хареса. шестица
  • Аз и Росито: прекрасно е, чудно на кого е посветено )) целувки
  • Вярно е хубаво и искрено и някак човечно, въпреки ч това може би не е най точната дума, но не се сещам за друга. 6!
  • За това е казано,че любовта е сляпа,че тя всичко прощава.Поздравления за стиха
  • Хубав стих. Искрен, като изповед! 6
Предложения
: ??:??