Лед и огън...
Мрак и светлина.
Щастие и болка.
Звук и тишина.
Последен допир,
Умираща душа.
Едно сърце,
покрито с рани.
Едно лице
копнеещо за твойте длани...
А твоя смях
и ароматът ти...
Ах, как ме палят.
Изгарям като свещ,
топя се
от пламъка така горещ.
И макар да знам,
че ще си с друга
не мога да забравя...
...снощната възбуда.
Всичко между нас
е толкова фалшиво,
всичко е една лъжа.
Но сърцето
търси само твоите очи.
А от лъжите ли?
Не, не ме боли!
Всичко отминава,
даже спомен не остава.
Щом човек обича
дълго може да прощава.
Затуй съм с теб,
въпреки лъжите,
въпреки погубената младост.
Защото само ти...
Само ти ми носиш радост!
© Теодора Все права защищены