23 окт. 2007 г., 09:34

Безумно-чисто 

  Поэзия
511 0 16
Отвън се чува воят непокорен
на вятъра, безумстващ върху клоните.
А те се гънат до припадане,
преглътващи неистовите му стенания.

Отвънка сенки се преплитат нежно,
като покайващи се фино пред душата.
Похотливият мрак обгръща им телата,
вибриращи, безмълвно-грешно!

Откопчили се бавно от умиране,
светлеят като порцеланови амури,
на вятъра след дръзкото флиртуване
и се изкъпват в чисти, свети извори!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??