Безумство

13 мая 2012 г., 11:27

Поэзия

466 0 2

Седя на ивицата мокра

на плажа празен и студен.

Вълните плискат, мрачно духа,

морето черно е пред мен.

Седя със поглед устремен,

но не в хоризонта необятен,

а в собственият си живот,

в своите мечти, в своите копнежи,

които ден след ден се губят в сива пустота.

Животът друг е.

Лицемерен и фалшив,

светът ме гледа през монокъла си евтин.

Това разкъсва моето море,

морето от мечти и от копнежи.

И казвам примерно: "Прости!"

И казвам примерно: "Аз вярвам ти!"

А те с очудени очи

ме гледат с присмех, с недоверие.

И мойта обич среща пак стена,

стена неразрушима, вечна,

стената на безумието на света.

Та се запитвам най-подир:

"Безумен ли е този свят

или съм аз безумната?"

Първото ми стихотворение, писано 1990г