6 мар. 2012 г., 11:20

Безвремие 

  Поэзия » Белые стихи
854 0 0

Порочни минути,

прикрити в пазвата на

скучния делник.

Пестеливи думи -

крещят за още безвремие.

Между световете на

сенките и светлините -

търкаля се времето ни.

Но още е в ръцете ми

и мога да го спра.

Мога да го уловя, като пеперуда

и да се изцапам с прашеца му.

Рискът е голям.

Една пеперуда - веднъж хваната,

не лети по същия начин.

Цветовете на крилата й са различни.

Иска ми се  да ги опазя.

 

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??