Безвремие

8 дек. 2019 г., 09:41

Поэзия » Другая

1122 4 7

Забулих се с воала на нощта.

Дори звезда в косите ми не грее.

Безсилието вие срещу кървава луна,

на Вярата преспивна песен пее.

Черна дупка ме поглъща

и тласка ме към безкрайността.

На мънички частички ме разкъсва.

Няма смисъл, светлина!

Толкова молитви изговорих!

Толкова идеи разпрострях!

Гласът потъва нейде из пустиня

нечут, изпепелен и разпилян.

Умората гнездо в сърцето ми е свила

и съм като птица с пречупено крило.

Надеждата бавно в мен умира.

Едва ли вече ще зарасне то.

Мечтите ми на юг отлитат

и върху мен се сипе сняг.

Ще издържа ли и през тази зима?

А толкова много зими преживях!

Мечтазаизгрев (Кети Колева)

2019-12-09T07:55:33+02:00

Така е, Георги! Цветовете са там. Само трябва да отворим уморените очи за да ги видим. Благодаря ти, че отново си до мен!
mislitel (Георги Каменов)

2019-12-08T22:51:51+02:00

Понякога в тъжното се губи всеки цвят, но те са там, просто трябва да ги видим.
Вярвам в теб!
Мечтазаизгрев (Кети Колева)

2019-12-08T22:48:42+02:00

Благодаря ти, Иване!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2019-12-08T18:52:31+02:00

Споделени съкровени чувства! Нека надежда и вяра да те съпътстват в живота.
Мечтазаизгрев (Кети Колева)

2019-12-08T16:13:28+02:00

Благодаря ви, че се отбихте при мен Пепи, Румяна и Мариана! Благодаря и за това, че почувсвахте!
Соларе (Румяна Друмева)

2019-12-08T14:09:30+02:00

Много силно и истинско, Кети! Поздравления!
palenka (П Антонова)

2019-12-08T10:30:19+02:00

Мн силно! Поздравления!