9 февр. 2020 г., 20:20

Безвремие 

  Поэзия
765 4 0
Пия на дози саждите на деня,
преглъщам с капки от съня,
за да не ми присяда на очите
и да виждам в слепота мечтите.
Зачврквам всяко Аз, за да не Бъда,
защото съм е моята присъда.
Сама си пиша своите неписани закони,
и ги пускам да се реят над света - балони.
И ти не може да ми бъдеш съдник,
всеки по своята спирала е пътник.
Възмедие не чакам свише,
унесла се във танца на дервиши. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Petya Stefanova Все права защищены

Предложения
: ??:??