Безвремие достатъчно
Достатъчно ми е това безвремие,
в което се стичат капки сладост.
В което да прошепнеш на човек:
подай ръка, аз те обичам.
И вземи ме шепи две горещи,
аз сърцето си ти давам. С любов.
Да напишем с теб нашия стих,
с обичане да го пишем. С нежност.
Да запалим двама нашата есен.
И да се спрем в многоточие...
© Ванко Николов (Starkmaster ®vn)