БЕЗВРЕМИЕ II
Тишината тук е сънна, лепкава и гъста –
вслушаш ли се, вятър в хълмовете дреме
и долавяш как невчесано, лениво и на пръсти
покрай теб минава бавно дрипавото време.
Тук отвсякъде те гледат старост, тлен, разруха,
тук и къщите, и хората отдавна са заспали –
в сънния покой на нощите не буха бухал,
но и детски смях е само лаят на чакалите.
Времето отчаяно се спуска по баирите,
трополи по калдъръма стар на дните минали –
гледаш го, небръснато, от сутринта да пие мента с бира ...